Държавните и общински образователни сгради у нас продължават да се строят като казарми

22 / 11 / 2024 196

Срещу изграждането им на инженеринг отново се обявиха от архитектурния бранш

Източник: Трезор за умове

Инженерингът не е подходящ при изпълнение на значими публични сгради

На въпроса "Защо инженеринговите поръчки са в ущърб на обществения интерес?" отговориха вчера на пресконференция в Пловдив от Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съюза на архитектите в България (САБ). Възлагането на инженеринг на значими публични сгради не води до качествени резултати, създава риск от възникване на корупционни практики и неефективно разходване на обществените средства. Изграждането на училища, детски градини и болници изисква дългосрочен и задълбочен подход, който да гарантира тяхното устойчиво развитие в бъдеще, казаха от двете организации.

Повод за пресконференцията са поръчките на инженеринг за нови сгради на две емблематични училища в Пловдив – Математическа гимназия „Академик Кирил Попов“ и Средно училище „Св. Патриарх Евтимий“. В края на миналия месец от КАБ настояха да се проведат архитектурни конкурси за новите сгради и обжалваха двете поръчки (вижте тук и тук), които в момента са спрени.

От КАБ са сезирали Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Министерски съвет, Министерството на образованието и науката, Агенцията за обществени поръчки и Община Пловдив. В писмата се настоява за съществени промени в условията на двете обществени поръчки и за повторното им провеждане.

Вчера Върховният административен съд (ВАС) остави в сила решението на Комисията за защита на конкуренцията, която отхвърли спирането на процедурата за Математическата гимназия. Очаква се решение на Комисията относно обжалването на условията на поръчката. Подобна жалба от КАБ има и за поръчката за нова сграда на Средно училище „Св. Патриарх Евтимий“. Камарата ще обжалва процедурите пред ВАС, ако решението на КЗК е в ущърб на обществения интерес.

Камарата на архитектите в България поддържа позицията, че инженерингът не е подходящ за значими публични сгради, тъй като проектирането и строителството от един изпълнител водят до „скромен проект с малко средства и голяма печалба“. Липсва конкурентна среда и яснота за проекта, а проектантът е подчинен на строителя. Според председателя на УС на КАБ арх. Владимир Милков процедурата на инженеринг често е „Поръчваш сако, плащаш за балтон и накрая получаваш жилетка“.

През последната година в Столична община са обявени близо 40 инженерингови поръчки за публични обекти. Минимален е броят на процедурите, които включват само проектиране, съобщи арх. Васил Василев, председател на РК София град на КАБ. По думите му в дългосрочен аспект инженерингът лишава обществото от възможността да разполага със качествени съвременни сгради. Пропуска се възможността за изграждане на качествена среда за образование и лечение, която отговоря на модерните стандарти.

Инженерингът е особено вреден при изграждане на сгради за образование

Според председателя на Съюза на архитектите Петър Диков училището трябва да е пространство за знание, а в България държавата продължава да изгражда сгради тип казарма – „коридор със стаи“. Тази практика обрича децата на начин и среда на обучение, отдавна изключени от модерното образование.

Арх. Диков отбеляза, че нито един частен инвеститор не работи по схемата на инженеринг - именно защото търси качеството. Примери в тази посока може да видите в сайта ни - Britanica Park School или изграждащият се Учебен комплекс на Организацията на евреите в България „Шалом“ - и двата обекта в София. Добри примери с държавни и общински средства са разширението на детска градина "Лозичка" в столичния район "Лозенец", предвиденият нов учебен корпус за Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" или проведеният международен конкурс за новата учебна база на Математическата гимназия във Варна.

Добри практики на взаимодействие между архитектурната колегия и общинската администрация представи арх. Нина Танчева, председател на КАБ - РК Хасково и на САБ Дружество Хасково. Тя даде конкретни примери за проведени архитектурни конкурси за значими градски пространства, организирани в партньорство между Община Хасково и регионалната колегия на КАБ. По този начин са предприети стъпки за обновяването на редица емблематични зони в града. По същия модел в Хасково предстои да бъдат обявени конкурси за площадно пространство в кв. „Орфей“, както и за парк „Ямача“.

Защо конкурсът "Трезор за умове" пази недостъпни за обществото идейните концепции за новите училищни сгради в Пловдив?

Във връзка с изграждането на нови сгради на Математическата гимназия „Академик Кирил Попов”, ОУ "Княз Александър I" и СУ “Свети Патриарх Евтимий” в Пловдив общината организира инициатива за идейни концепции под надслов "Трезор за умове". През май конкурсът приключи, обявено беше, че са събрани 10 предложения, които трябваше да бъдат класирани и логично – „прикачени“ към обществените поръчки за изграждане на новите сгради. Такива идейни проекти не са публикувани в сайта на инициативата и не се откриват в документацията към поръчките. В тази връзка няколко пъти неуспешно се опитахме да получим информация от Община Пловдив, но съдбата на идейните предложения остава неизвестна.  

Според председателя на Регионална колегия Пловдив на КАБ арх. Чавдар Тенев инициативата „Трезор за умове” събира предложения за трите обекта, изисканото съдържаниет е като за идеен проект, но в същото време се подчертава, че това не са идейни проекти по смисъла на Закона за устройство на територията. Едновременно с това никой не поема ангажимента да ги реализира. Според Тенев вместо да се провежда конкурс с неясна цел и безсмислен резултат, градската управа би следвало просто да обяви три отделни конкурса за идейни проекти по реда на Закона а обществените поръчки за всеки от трите обекта.

Строежът на новите сгради на Математическата гимназия „Академик Кирил Попов” и СУ “Свети Патриарх Евтимий” очевидно ще се забави и най-вероятно ще остане на инженеринг, а изграждането на нова сграда на ОУ „Княз Александър I“ беше отменено. Вместо нея получените от държавата 7,5 милиона лева отиват за изграждане на нов учебен корпус към Основно училище "Яне Сандански" – отново на инженеринг. Иначе за нова сграда на ОУ „Княз Александър I“ (освен обявените, но непоказани идейни концепции в „Трезор за умове“), има и готов проект на арх. Константина Костова.

По-бързо или по-качествено?

Основният довод на администрацията за процедури на инженеринг е по-бързата реализация и да няма забавяне заради процедури за архитектурен конкурс и изработване на технически и работен проект. Времево обаче двата вида поръчки не се различават особено, а разликата в качеството е съществена в полза на конкурсите. Това показват и реализирани публични сгради, в които ролята на архитекти и дизайнери е видима.

Според зам.-председателя на КАБ проф. д-р арх. Борислав Борисов липсата на достатъчно време и на проектна готовност в публичните институции не може да бъде оправдание за използването на подобен подход. Правилният ход на инвестиционния процес ще отнеме същото време при добра организация и използване на професионална експертиза.

Видео от пресконференцията може да гледате тук.

Ема Димитрова