Съюзът на архитектите в България ви кани на дискусия за Централната минерална баня в София
47
За миналото, настоящето и бъдещето на историческата сграда ще говори проектантът на реконструкцията на музейната част арх. Станислав Константинов
Строежът на сградата започва през 1889 година по проект на австрийския архитект Емил фон Фьорстер, който печели международен конкурс за минерална баня с хотел. Строежът обаче е спрян четири години по-късно поради недостиг на средства.
През 1904 година се избистря идейният проект за комплекса в днешния му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. Малката баня отваря врати през 1908 година, а голямата с два плувни басейна, семейни вани и римски бани – през 1913 година. Следващата година в северното крило е открит водолечебен институт с водоналивни съоръжения, които се захранват с вода от извиращите под сградата минерални извори.
При бомбардировките на София през 1944 година малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата от местно значение. Поради амортизация през 1986 година сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 година.
През 1998 година се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей (СИМ), на което се възлага да проучва, събира, опазва и стопанисва движимото и недвижимото културно наследство на територията на Столичната община. Проблемът с постоянната експозиция на Музея намира отговор с решението на Столичния общински съвет за адаптиране на сградата на Централната минерална баня за музей на София с активното присъствие на минерална вода. В края на същата година е одобрен работен проект за музейната част, разработен от авторски колектив на арх. Станислав Константинов ("Кали-99" ЕООД). През 2008 година между Столична община и фирмата е сключен договор за актуализация на проекта „Адаптация на Централна минерална баня за Музей на София".
Снимка: Citybuild.bg
През юни 2012 година ОП „Стара София” със СИМ е преобразувано в Общински културен институт (ОКИ) „Музей за история на София”. След реконструкцията постоянната експозиция на Музея отвори през 2015 година. Оттогава отново се заговори за възстановяване на първоначално заявената и оригинална функция на сградата като минерална баня. Процесът преминава през много спорове. Основните идеи са културната институция да се разпростре в цялата сграда или неизползваното в момента крило да се превърне в комплекс за рекреация с минерална вода.
През 2020 година в конкурс на общинското „Софпроект" (сега "Софияплан") бяха избрани три концепции за развитие на северното и източно крило на сградата, които предвиждаха балнеология в съжителство с музея. До момента обаче Столичният общинския съвет отлага доклада за приемане на Плана за обновяване на Централната минерална баня. Мотивът беше, че той трябва да се преработи с цел първо да бъде избран концесионер и едва след това съобразно неговите виждания да се изготви задание за архитектурен конкурс. През годините обаче инвеститор и концесионер не се явиха.
Най-активни в искането сградата да върне първоначалната си функция е гражданската инициатива "Термално-Нормално" с призива "Да бъде баня!", която прерасна в Българска асоциация за термално наследство (БАТН).
Ема Димитрова
-730.jpg)